1. Как се казваш? Дария Стоянова
2. Къде учиш? Англия
3. Университет и специалност? University of Sheffield, Korean Studies with Japanese (Кореистика и японски език)
4. Разкажи малко за града, в който живееш?
Шефилд попада в топ 10 на най-големите регионални градове в страната, но всъщност често е наричан най-голямото селце на Англия. Също така е и известен като един от най-зелените градове, което се доказва от многобройните добре поддържани паркове. Намира се в северната част на Великобритания, в близост до Манчестър. Бих определила животът тук като доста спокоен и може би за някои дори скучен. Плюсът на това е, че в сравнение с някои по-големи населени места, не е толкова скъпо. Цените на кватирите варират, но говорим за около 400 паунда на месец, плюс около 200 още за други разходи като храна и забавления. Самият университет не се намира в единен кампус, а сградите са разпръснати из целия Шефилд. Също така една от отличителните черти на града е това, че е много хълмист. Почти 90% от времето или се изкачваш по хълм, или слизаш надолу по хълм.
5. Доволен ли си от университета?
Засега, да. Университетът ми е известен с това, че вече 7ма или 8ма година подред печели наградата за най-добър студентски унион в Англия и наистина се вижда защо. Има многобройни клубове, помощни отдели, и въобще смея да твърдя, че ако искаш някакъв вид помощ, съвет или просто търсиш някакъв начин да разнообразиш живота си, по всяка вероятност в университета ни има организация или клуб, който може да ти свърши работа. Самите лектори са също така много мили и доста по-толерантни, отколкото аз самата очаквах, и също така отворени към критика или наставления за подобрение на протичането на часовете. Базата на университета също е добра, като само преди година или две се отвори чисто нова библиотека, трета подред.
6. Нощен живот и забавления като цяло?
Понеже самата аз не съм толкова голям фен на нощния живот, не мога да говоря толкова много, но все пак като цяло градчето е студентско и ако му се иска на човек, всяка вечер може да намери къде да се дене, ако става въпрос за клубове. Както вече споменах самият ни студентски унион се старае почти всяка вечер от седмицата да има организирано нещо- тематично парти или клубна вечер или quiz night с награди, като голяма част от събитията се помещават в бара, който е част от сградата на униона, или сутерена, който има функцията на клуб вечерно време. Като цяло наистина има по всекиго за нещо и е лесно да намериш начини да прекарваш свободното си време дали по партита, дали в гледане на филми в киното на университета (билетите са съобразени с бедния студентски портфейл, та затова се показват сравнително нови филми на цени от около 2-3 паунда на прожекция), дали по спортни клубове или такива по интереси. В градчето могат да се намерят и кафета, магазини и така нататък, но почти всичко затваря много рано- става въпрос за около 6-7 часа вечерта.
7. Има ли расизъм към българите?
Бих казала, че не. Лично на мен ми се е случвало един път да подочуя някои не толкова благи изказвания по отношение на нас и другата част от Източна Европа, но това наистина беше единичен случай. А и въпросните девойки бяха, с извинение, расистки до дупка- освен нас заплюха азиатците, чернокожите и въобще всеки, който можеше да бъда заплют на основа расизъм. Като цяло понеже има много международни студенти в градчето, според мен хората са свикнали и като цяло са винаги вежливи и добре настроени, който и да стои срещу тях.
2. Къде учиш? Англия
3. Университет и специалност? University of Sheffield, Korean Studies with Japanese (Кореистика и японски език)
4. Разкажи малко за града, в който живееш?
Шефилд попада в топ 10 на най-големите регионални градове в страната, но всъщност често е наричан най-голямото селце на Англия. Също така е и известен като един от най-зелените градове, което се доказва от многобройните добре поддържани паркове. Намира се в северната част на Великобритания, в близост до Манчестър. Бих определила животът тук като доста спокоен и може би за някои дори скучен. Плюсът на това е, че в сравнение с някои по-големи населени места, не е толкова скъпо. Цените на кватирите варират, но говорим за около 400 паунда на месец, плюс около 200 още за други разходи като храна и забавления. Самият университет не се намира в единен кампус, а сградите са разпръснати из целия Шефилд. Също така една от отличителните черти на града е това, че е много хълмист. Почти 90% от времето или се изкачваш по хълм, или слизаш надолу по хълм.
5. Доволен ли си от университета?
Засега, да. Университетът ми е известен с това, че вече 7ма или 8ма година подред печели наградата за най-добър студентски унион в Англия и наистина се вижда защо. Има многобройни клубове, помощни отдели, и въобще смея да твърдя, че ако искаш някакъв вид помощ, съвет или просто търсиш някакъв начин да разнообразиш живота си, по всяка вероятност в университета ни има организация или клуб, който може да ти свърши работа. Самите лектори са също така много мили и доста по-толерантни, отколкото аз самата очаквах, и също така отворени към критика или наставления за подобрение на протичането на часовете. Базата на университета също е добра, като само преди година или две се отвори чисто нова библиотека, трета подред.
6. Нощен живот и забавления като цяло?
Понеже самата аз не съм толкова голям фен на нощния живот, не мога да говоря толкова много, но все пак като цяло градчето е студентско и ако му се иска на човек, всяка вечер може да намери къде да се дене, ако става въпрос за клубове. Както вече споменах самият ни студентски унион се старае почти всяка вечер от седмицата да има организирано нещо- тематично парти или клубна вечер или quiz night с награди, като голяма част от събитията се помещават в бара, който е част от сградата на униона, или сутерена, който има функцията на клуб вечерно време. Като цяло наистина има по всекиго за нещо и е лесно да намериш начини да прекарваш свободното си време дали по партита, дали в гледане на филми в киното на университета (билетите са съобразени с бедния студентски портфейл, та затова се показват сравнително нови филми на цени от около 2-3 паунда на прожекция), дали по спортни клубове или такива по интереси. В градчето могат да се намерят и кафета, магазини и така нататък, но почти всичко затваря много рано- става въпрос за около 6-7 часа вечерта.
7. Има ли расизъм към българите?
Бих казала, че не. Лично на мен ми се е случвало един път да подочуя някои не толкова благи изказвания по отношение на нас и другата част от Източна Европа, но това наистина беше единичен случай. А и въпросните девойки бяха, с извинение, расистки до дупка- освен нас заплюха азиатците, чернокожите и въобще всеки, който можеше да бъда заплют на основа расизъм. Като цяло понеже има много международни студенти в градчето, според мен хората са свикнали и като цяло са винаги вежливи и добре настроени, който и да стои срещу тях.