1. Как се казваш?
- Елена Ранкова
2. Къде учиш?
- Берлин, но съм следвала и в Утрехт, Холандия и Триер, Германия.
3. Университет и специалност?
- TW Berlin, Kommunikationsdesign
4. Разкажи малко за града, в който живееш?
За Берлин казват, че не е Германия – като отношение, социална среда и култура.
Градът е доста голям, разстоянията са сериозни – прекарваш на ден минимум час и половина в пътуване. Градът е мръсен и ... не изтъква с особена красота, но пък си е домашно – панелки навсякъде из източните части на града. Берлин-Бранденбург е най-бедната провинция в Германия. Това, което прави града специален са хората – сборен пункт е на хора от всякакви държави и култури. В последните години се наблюдава изключително силен бум на имигриращи към Берлин, като това основно са млади хора. Берлин се води дизайн и старт-ъп столицата на европа. Тук буквално всеки втори е дизайнер, артист или иска да стане такъв. Това допринася за усещането за разнообразие в града – голяма част от хорта изглеждат екстравагантно. Цените на жилищата са сравнително ниски, преди години беше един от най-евтините градове за живеене, но поради постоянния прилив на хора цените драстично се покачват. Въпреки това все още е един от най-евтините градове за живеене в Германия.
5. Доволен ли си от университета?
Трудно мога да говоря за университета в общ план, защото имам поглед само над нещата, които се случват в моя факултет. Като за начало, не е унивеситет, а Hochschule, което означава че се специализира в практическия спектър на професията. За моята специалност университета е добър, но не е подходящ за начинаещи. Никой не ти преподава в класическия смисъл на думата и не ти дава информация на готово. Работи се единствено по проекти и теоритичната част, както и изучаването на нужните програми, е оставена в ръцете на студентите. Смятам, че е добро място за развиване на концептуално мислене и дава добра база и насока. Професорите дават в някаква степен насоки, определено не подкрепят студентите особено много и всеки си се справя сам. Смятам, че от страна на преподавателите не съм получила особени знания или подкрепа, това което ми е помогнало за сметка на това е средата. Тъй като студентите са много амбициозни и определено проектите имат хуманитарна насоченост и помагат за изграждането на добро портфолио.
6. Нощен живот и забавления като цяло?
Берлин е известен с нощния си живот. Понякога даже идва в повече брутално активния нощен живот и парти нагласата на всички. Относно забавления и култура – това е плюсът да живееш в столица – неповторимо разнообразие в това отношение.
7. Има ли расизъм към българите ?
Не смятам, че има расизъм в централните части на града. Покрайнините и Бранденбург са известни сред германците с това, че населението има доста десни възгледи. Човек определено трябва да е внимателен в покрайнините къде и кога говори на български, защото съм имала грозни инциденти. Въпреки това, това са единични случаи и не ми се е случвало да срещам отявлен или дори прикрит расизъм на работно място и никога не съм усещала расизъм в университета.
В началото на пребиваването си в Германия, се чувствах силно потисната и виждах расизъм навсякъде. От днешна перспектива мога да кажа, че това е била просто грешна интерпретация на отношението и националния характер на германците.
- Елена Ранкова
2. Къде учиш?
- Берлин, но съм следвала и в Утрехт, Холандия и Триер, Германия.
3. Университет и специалност?
- TW Berlin, Kommunikationsdesign
4. Разкажи малко за града, в който живееш?
За Берлин казват, че не е Германия – като отношение, социална среда и култура.
Градът е доста голям, разстоянията са сериозни – прекарваш на ден минимум час и половина в пътуване. Градът е мръсен и ... не изтъква с особена красота, но пък си е домашно – панелки навсякъде из източните части на града. Берлин-Бранденбург е най-бедната провинция в Германия. Това, което прави града специален са хората – сборен пункт е на хора от всякакви държави и култури. В последните години се наблюдава изключително силен бум на имигриращи към Берлин, като това основно са млади хора. Берлин се води дизайн и старт-ъп столицата на европа. Тук буквално всеки втори е дизайнер, артист или иска да стане такъв. Това допринася за усещането за разнообразие в града – голяма част от хорта изглеждат екстравагантно. Цените на жилищата са сравнително ниски, преди години беше един от най-евтините градове за живеене, но поради постоянния прилив на хора цените драстично се покачват. Въпреки това все още е един от най-евтините градове за живеене в Германия.
5. Доволен ли си от университета?
Трудно мога да говоря за университета в общ план, защото имам поглед само над нещата, които се случват в моя факултет. Като за начало, не е унивеситет, а Hochschule, което означава че се специализира в практическия спектър на професията. За моята специалност университета е добър, но не е подходящ за начинаещи. Никой не ти преподава в класическия смисъл на думата и не ти дава информация на готово. Работи се единствено по проекти и теоритичната част, както и изучаването на нужните програми, е оставена в ръцете на студентите. Смятам, че е добро място за развиване на концептуално мислене и дава добра база и насока. Професорите дават в някаква степен насоки, определено не подкрепят студентите особено много и всеки си се справя сам. Смятам, че от страна на преподавателите не съм получила особени знания или подкрепа, това което ми е помогнало за сметка на това е средата. Тъй като студентите са много амбициозни и определено проектите имат хуманитарна насоченост и помагат за изграждането на добро портфолио.
6. Нощен живот и забавления като цяло?
Берлин е известен с нощния си живот. Понякога даже идва в повече брутално активния нощен живот и парти нагласата на всички. Относно забавления и култура – това е плюсът да живееш в столица – неповторимо разнообразие в това отношение.
7. Има ли расизъм към българите ?
Не смятам, че има расизъм в централните части на града. Покрайнините и Бранденбург са известни сред германците с това, че населението има доста десни възгледи. Човек определено трябва да е внимателен в покрайнините къде и кога говори на български, защото съм имала грозни инциденти. Въпреки това, това са единични случаи и не ми се е случвало да срещам отявлен или дори прикрит расизъм на работно място и никога не съм усещала расизъм в университета.
В началото на пребиваването си в Германия, се чувствах силно потисната и виждах расизъм навсякъде. От днешна перспектива мога да кажа, че това е била просто грешна интерпретация на отношението и националния характер на германците.